Ето, че дойде и моят любим сезон! Сезон на уют и романтика. Обичам танца на дъжда и пращяштите в камината дърва. Обичам аромата на печени сухи чушки, стрити в бобеца или в топлата супичка. Обичам изобилието от плодове и зеленчуци, пълния зимник с буркани и буренцата с вино и ракийка. Обичам аромата на изсушените подправки и ароматния и красив чай от мента, маточина и риган. Обичам есента!
Есенна вечер
Сред настръхнали дървета
с крачка бавна и предвзета
се разхожда сънен вятър
с корона от листа,
а изкаляните стъпки,
потъмнели като кръпки,
се разбягват из асфалта
и облизват есента.
А прозорците сънливи
светлините си игриви
от гърдите си издухват,
като рибешки очи
се вторачват в тъмнината
и излъчват към земята
от пердетата неспрени
електрически лъчи.
И макар че тази есен
охлади добрата песен
на дървета и прозорци,
на вериги от листа,
тя придаде на града ни
красота като в съня ми,
но живота му от лято
осоли като сълза.
Петя Дубарова
Така да ни отива есента..
Така да ни отива есента.
И виното червено в хладно време.
По шумата от падащи листа
ще се разходим. Топло ще е с мене.
Ще се усмихваш. Аз ще бъда мил.
Ще ти оправя кичур. После шала.
Щастлив, че точно тебе съм открил.
Щастлива, че до мен си остаряла.
Д. Банев
Есен в джобовете…
“Когато дойде есента, ще напълня
левият ти джоб със слънце,
а десният с дъги,
целувките ще прибера
… в реверите ти,
обувките ти ще напълня
с шумкащи оранжеви листа,
ще скрия птича песен във ухото ти
и щурец в чорапа ти,
ще застеля леглото ти
със златна слама
и когато снежен студ скове земята
пред камината ще вадя
вместо топли пуканки
усмивки от джобовете,
ще жонглирам сладки спомени
от есен, слънце, обич и треви
и утрините зимни ще се смеят,
гъделичкани от цялата любов,
която криеш във джобовете си…!”
Ивет Александрова
Донка Чолакова
Есен
Дъждът по стъклата ритмично потропва,
в квартала мирише на печени чушки,
а вятър разбойник под зрелите круши
подсвирква с уста и люлее дървото.
Усмихната есен пристига в гората,
заплела в косите си повет и шипки.
На нейното рамо – врабчета и сипки,
под нейните стъпки – кармин и позлата.
Есен
Дъждът по стъклата ритмично потропва,
в квартала мирише на печени чушки,
а вятър разбойник под зрелите круши
подсвирква с уста и люлее дървото.
Усмихната есен пристига в гората,
заплела в косите си повет и шипки.
На нейното рамо – врабчета и сипки,
под нейните стъпки – кармин и позлата.
Ева Цветанова
В есенна утрин –
тихо и нежно падат листата -
златни и пурпурни,
бавно обагрят земята.
В есенна утрин –
тихо и бавно бие сърцето,
чакайки трепетно
да види лицето,
което с любов ме понесе.
Понесе ме с есенна
нежности злато,
в света на съня
и мечтите, където
няма днес или утре.
В есенна утрин политнах,
в копнеж – далеч от земята.
В есенна утрин обикнах
златния цвят на листата!
В есенна утрин –
тихо и нежно падат листата -
златни и пурпурни,
бавно обагрят земята.
В есенна утрин –
тихо и бавно бие сърцето,
чакайки трепетно
да види лицето,
което с любов ме понесе.
Понесе ме с есенна
нежности злато,
в света на съня
и мечтите, където
няма днес или утре.
В есенна утрин политнах,
в копнеж – далеч от земята.
В есенна утрин обикнах
златния цвят на листата!
Този коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриванеТози коментар бе премахнат от администратор на блога.
ОтговорИзтриване